позволително

Речник на българския език

1. позволѝтелно съществително име, среден род (тип 62) редактиране

Значение

мн. позволѝтелни, ср. Писмен документ от упълномощена инстанция, който позволява на някое лице да направи нещо; разрешително.

Грешни изписвания (15)

  • позволителну
  • позволитилно
  • позволитилну
  • позвулително
  • позвулителну
  • позвулитилно
  • позвулитилну
  • пузволително
  • пузволителну
  • пузволитилно
  • пузволитилну
  • пузвулително
  • пузвулителну
  • пузвулитилно
  • пузвулитилну

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поз-во-ли-тел-но
членувано поз-во-ли-тел-но-то
мн.ч. поз-во-ли-тел-ни
членувано поз-во-ли-тел-ни-те

2. позволително — ср. р.

позволително е производна форма на позволителен (ср. р.).