позволение

Речник на българския език

позволѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. позволѐния, ср. Позволяване, съгласие, разрешение. Искам позволение.

Грешни изписвания (3)

  • позвуление
  • пузволение
  • пузвуление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поз-во-ле-ние
членувано поз-во-ле-ни-е-то
мн.ч. поз-во-ле-ния
членувано поз-во-ле-ни-я-та