оторизация

Речник на българския език

оторизация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • оторизациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ото-ри-за-ция
членувано ото-ри-за-ци-я-та
мн.ч. ото-ри-за-ции
членувано ото-ри-за-ци-и-те
звателна форма