пълномо̀щие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. пълномощия, ср.
1. Право, предоставено на лице да извършва определена дейност от името на друг.
2. Обикн. мн. Права на длъжностно лице или институция. Пълномощия на президента.
1. Право, предоставено на лице да извършва определена дейност от името на друг.
2. Обикн. мн. Права на длъжностно лице или институция. Пълномощия на президента.
Синоними
Грешни изписвания (4)
- пълномоштие
- палномощие
- палнумощие
- пълнумощие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пъл-но-мо-щие | |
|---|---|---|
| членувано | пъл-но-мо-щи-е-то | |
| мн.ч. | пъл-но-мо-щия | |
| членувано | пъл-но-мо-щи-я-та |