пълномощие

Речник на българския език

пълномо̀щие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. пълномощия, ср.
1. Право, предоставено на лице да извършва определена дейност от името на друг.
2. Обикн. мн. Права на длъжностно лице или институция. Пълномощия на президента.

Грешни изписвания (4)

  • пълномоштие
  • палномощие
  • палнумощие
  • пълнумощие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пъл-но-мо-щие
членувано пъл-но-мо-щи-е-то
мн.ч. пъл-но-мо-щия
членувано пъл-но-мо-щи-я-та