разко̀вниче
—
съществително име, среден род
(тип 65)
Значение
мн. разковничета, ср.
1. Магическо цвете (обикн. четирилистна детелина), което според народните вярвания носи късмет, щастие, успех на онзи, който го намери и притежава.
2. Прен. Вълшебно, магическо средство за постигане на щастие, успех, за разрешаване на определен проблем.
1. Магическо цвете (обикн. четирилистна детелина), което според народните вярвания носи късмет, щастие, успех на онзи, който го намери и притежава.
2. Прен. Вълшебно, магическо средство за постигане на щастие, успех, за разрешаване на определен проблем.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- разковнече
- разковнечи
- разковничи
- ръзковнече
- ръзковнечи
- ръзковниче
- ръзковничи
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | раз-ков-ни-че | |
|---|---|---|
| членувано | раз-ков-ни-че-то | |
| мн.ч. | раз-ков-ни-че-та | |
| членувано | раз-ков-ни-че-та-та |