правдина

Речник на българския език

правдина̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. правдинѝ, ж.
1. Само ед. Правда.
2. Остар. Обикн. мн. Граждански права. Човешки правдини.

Грешни изписвания (7)

  • правдена
  • правденъ
  • правдинъ
  • пръвдена
  • пръвденъ
  • пръвдина
  • пръвдинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прав-ди-на
членувано прав-ди-на-та
мн.ч. прав-ди-ни
членувано прав-ди-ни-те
звателна форма —

Връзки