прерогатѝв
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. прерогативи, (два) прерогатива, м. Изключително право, предимство, привилегия.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- прерогътив
- преругатив
- преругътив
- прирогатив
- прирогътив
- приругатив
- приругътив
- прерогатиф
- прерогътиф
- преругатиф
- преругътиф
- прирогатиф
- прирогътиф
- приругатиф
- приругътиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | пре-ро-га-тив | |
|---|---|---|
| непълен член | пре-ро-га-ти-ва | |
| пълен член | пре-ро-га-ти-вът | |
| мн.ч. | пре-ро-га-ти-ви | |
| членувано | пре-ро-га-ти-ви-те | |
| бройна форма | пре-ро-га-ти-ва | |
| звателна форма | — | |