правда

Речник на българския език

1. пра̀вда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Истина (във 2 знач.). Казвам правдата.
2. Справедливост. Умирам за правдата.

Грешни изписвания (1)

  • правдъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прав-да
членувано прав-да-та
мн.ч. прав-ди
членувано прав-ди-те
звателна форма

2. Пра̀вда географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Правдъ