правота

Речник на българския език

правота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Качество на прав (в 4 знач.); правилност, справедливост.

Грешни изписвания (7)

  • правотъ
  • правута
  • правутъ
  • пръвота
  • пръвотъ
  • пръвута
  • пръвутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-во-та
членувано пра-во-та-та
мн.ч. пра-во-ти
членувано пра-во-ти-те
звателна форма