правосъдие

Речник на българския език

правосъ̀дие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Дейност на съдебните органи, както и самите тези органи. Обръщам се към правосъдието.
2. Справедливост. Искам правосъдие.
прил. правосъ̀ден, правосъ̀дна, правосъ̀дно, мн. правосъ̀дни.

Грешни изписвания (3)

  • правусъдие
  • пръвосъдие
  • пръвусъдие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-во-съ-дие
членувано пра-во-съ-ди-е-то
мн.ч. пра-во-съ-дия
членувано пра-во-съ-ди-я-та