съдене

Речник на българския език

съ̀дене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • съдени
  • съдине
  • съдини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-де-не
членувано съ-де-не-то
мн.ч. съ-де-ния
членувано съ-де-ни-я-та