правораздаване

Речник на българския език

праворазда̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

ср., само ед. Прилагане на правото в съда; съдене.

Грешни изписвания (15)

  • правораздавъне
  • праворъздаване
  • праворъздавъне
  • правураздаване
  • правураздавъне
  • правуръздаване
  • правуръздавъне
  • пръвораздаване
  • пръвораздавъне
  • пръворъздаване
  • пръворъздавъне
  • пръвураздаване
  • пръвураздавъне
  • пръвуръздаване
  • пръвуръздавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-во-раз-да-ва-не
членувано пра-во-раз-да-ва-не-то
мн.ч. пра-во-раз-да-ва-ния
членувано пра-во-раз-да-ва-ни-я-та