юриспруденция

Речник на българския език

юриспрудѐнция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Съвкупност от юридически науки и знания за практическото им приложение.

Грешни изписвания (23)

  • юреспроденцеа
  • юреспроденцеъ
  • юреспроденцея
  • юреспроденциа
  • юреспроденциъ
  • юреспроденция
  • юреспруденцеа
  • юреспруденцеъ
  • юреспруденцея
  • юреспруденциа
  • юреспруденциъ
  • юреспруденция
  • юриспроденцеа
  • юриспроденцеъ
  • юриспроденцея
  • юриспроденциа
  • юриспроденциъ
  • юриспроденция
  • юриспруденцеа
  • юриспруденцеъ
  • юриспруденцея
  • юриспруденциа
  • юриспруденциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. юрис-п-ру-ден-ция
членувано юрис-п-ру-ден-ци-я-та
мн.ч. юрис-п-ру-ден-ции
членувано юрис-п-ру-ден-ци-и-те
звателна форма