транзитен

Речник на българския език

транзѝтен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • транзитин
  • трънзитен
  • трънзитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тран-зи-тен
непълен член тран-зит-ния
пълен член тран-зит-ни-ят
ж. р. тран-зит-на
членувано тран-зит-на-та
ср. р. тран-зит-но
членувано тран-зит-но-то
мн. ч. тран-зит-ни
членувано тран-зит-ни-те