слабак

Речник на българския език

слаба̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. слабаци, м. Пренебр.
1. Слаб във физическо отношение човек.
2. Ученик или студент, който не учи добре, който получава ниски оценки.

Грешни изписвания (1)

  • слъбак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-бак
непълен член сла-ба-ка
пълен член сла-ба-кът
мн.ч. сла-ба-ци
членувано сла-ба-ци-те
бройна форма сла-ба-ци
звателна форма сла-ба-ко