джудже

Речник на българския език

джуджѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. джуджѐта, ср.
1. Човек с много нисък ръст; пигмей, лилипут.
2. В народното творчество — дребно на ръст човекоподобно същество, което живее в гората или в планината. Снежанка и седемте джуджета.
3. Предмет или някакъв обект с размери, по-малки от нормалните. Държава джудже. Звезда джудже.

Грешни изписвания (1)

  • джодже

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. джу-дже
членувано джу-дже-то
мн.ч. джу-дже-та
членувано джу-дже-та-та