светнал

Речник на българския език

1. светнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

светнал е производна форма на светна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. светнал — мин. деят. св. прич. м. р.

светнал е производна форма на светна (мин. деят. св. прич. м. р.).