кост

Речник на българския език

кост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

костта̀, мн. ко̀сти, ж. Твърдо образувание в тялото на човека и животните, съставна част на скелета; кокал. Кост на крака. Кости на риба. Лицеви кости. Черепни кости.
Мокър до кости. — Напълно мокър.
Станал е кожа и кости.Разг. Прекалено слаб.
Рибена кост. — Фигура, шарка от множество пресичащи се под ъгъл симетрични линии. Бродерия рибена кост.
Слонова кост. 1. — Костта на бивните на слона, от която се изработват ценни предмети.
2. Изделия от тази кост.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кост
членувано кост-та
мн.ч. кос-ти
членувано кос-ти-те
звателна форма