самоутвърдя

Речник на българския език

самоутвърдя преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самоутвърдъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице са-мо-ут-вър-дя са-мо-ут-вър-дим
2 лице са-мо-ут-вър-диш са-мо-ут-вър-ди-те
3 лице са-мо-ут-вър-ди са-мо-ут-вър-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-ут-вър-дих са-мо-ут-вър-дих-ме
2 лице са-мо-ут-вър-ди са-мо-ут-вър-дих-те
3 лице са-мо-ут-вър-ди са-мо-ут-вър-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-ут-вър-дях са-мо-ут-вър-дях-ме
2 лице са-мо-ут-вър-де-ше са-мо-ут-вър-дях-те
3 лице са-мо-ут-вър-де-ше са-мо-ут-вър-дя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоутвърдил съм самоутвърдила съм самоутвърдило съм самоутвърдили сме
2 лице самоутвърдил си самоутвърдила си самоутвърдило си самоутвърдили сте
3 лице самоутвърдил е самоутвърдила е самоутвърдило е самоутвърдили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самоутвърдил бях самоутвърдила бях самоутвърдило бяхме самоутвърдили
2 лице беше самоутвърдил беше самоутвърдила беше самоутвърдило бяхте самоутвърдили
3 лице беше самоутвърдил беше самоутвърдила беше самоутвърдило бяха самоутвърдили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще самоутвърдя ще самоутвърдим
2 лице ще самоутвърдиш ще самоутвърдите
3 лице ще самоутвърди ще самоутвърдят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самоутвърдил ще съм самоутвърдила ще съм самоутвърдило ще сме самоутвърдили
2 лице ще си самоутвърдил ще си самоутвърдила ще си самоутвърдило ще сте самоутвърдили
3 лице ще е самоутвърдил ще е самоутвърдила ще е самоутвърдило ще са самоутвърдили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да самоутвърдя щяхме да самоутвърдим
2 лице щеше да самоутвърдиш щяхте да самоутвърдите
3 лице щеше да самоутвърди щяха да самоутвърдят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самоутвърдил щях да съм самоутвърдила щях да съм самоутвърдило щяхме да сме самоутвърдили
2 лице щеше да си самоутвърдил щеше да си самоутвърдила щеше да си самоутвърдило щяхте да сте самоутвърдили
3 лице щеше да е самоутвърдил щеше да е самоутвърдила щеше да е самоутвърдило щяха да са самоутвърдили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоутвърдял съм самоутвърдяла съм самоутвърдяло съм самоутвърдели сме
2 лице самоутвърдял си самоутвърдяла си самоутвърдяло си самоутвърдели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоутвърдил съм самоутвърдила съм самоутвърдило съм самоутвърдили сме
2 лице самоутвърдил си самоутвърдила си самоутвърдило си самоутвърдили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самоутвърдил била съм самоутвърдила било съм самоутвърдило били сме самоутвърдили
2 лице бил си самоутвърдил била си самоутвърдила било си самоутвърдило били сте самоутвърдили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самоутвърдя щяла съм да самоутвърдя щяло съм да самоутвърдя щели сме да самоутвърдим
2 лице щял си да самоутвърдиш щяла си да самоутвърдиш щяло си да самоутвърдиш щели сте да самоутвърдите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самоутвърдил щяла съм да съм самоутвърдила щяло съм да съм самоутвърдило щели сме да сме самоутвърдили
2 лице щял си да си самоутвърдил щяла си да си самоутвърдила щяло си да си самоутвърдило щели сте да сте самоутвърдили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самоутвърдил бих самоутвърдила бих самоутвърдило бихме самоутвърдили
2 лице би самоутвърдил би самоутвърдила би самоутвърдило бихте самоутвърдили
3 лице би самоутвърдил би самоутвърдила би самоутвърдило биха самоутвърдили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
са-мо-ут-вър-ди са-мо-ут-вър-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род са-мо-ут-вър-ден
непълен член са-мо-ут-вър-де-ния
пълен член са-мо-ут-вър-де-ни-ят
женски род са-мо-ут-вър-де-на
членувано са-мо-ут-вър-де-на-та
среден род са-мо-ут-вър-де-но
членувано са-мо-ут-вър-де-но-то
множествено число са-мо-ут-вър-де-ни
членувано са-мо-ут-вър-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-ут-вър-дил
непълен член са-мо-ут-вър-ди-лия
пълен член са-мо-ут-вър-ди-ли-ят
женски род са-мо-ут-вър-ди-ла
членувано са-мо-ут-вър-ди-ла-та
среден род са-мо-ут-вър-ди-ло
членувано са-мо-ут-вър-ди-ло-то
множествено число са-мо-ут-вър-ди-ли
членувано са-мо-ут-вър-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-ут-вър-дял
женски род са-мо-ут-вър-дя-ла
среден род са-мо-ут-вър-дя-ло
множествено число са-мо-ут-вър-де-ли