бил си самоутвърдил

Речник на българския език

1. бил си самоутвърдил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си самоутвърдил е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).