беше самоутвърдил

Речник на българския език

1. беше самоутвърдил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самоутвърдил е производна форма на самоутвърдя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самоутвърдил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самоутвърдил е производна форма на самоутвърдя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).