самоутвърдяло си

Речник на българския език

1. самоутвърдяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоутвърдяло си е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).