щял да е самоутвърдил

Речник на българския език

1. щял да е самоутвърдил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е самоутвърдил е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).