бяхме самоутвърдили

Речник на българския език

1. бяхме самоутвърдили — мин. пред. вр., 1 л., мн. ч.

бяхме самоутвърдили е производна форма на самоутвърдя (мин. пред. вр., 1 л., мн. ч.).