била съм самоутвърдила

Речник на българския език

1. била съм самоутвърдила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм самоутвърдила е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).