самоутвърдило съм

Речник на българския език

1. самоутвърдило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоутвърдило съм е производна форма на самоутвърдя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоутвърдило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоутвърдило съм е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).