самоутвърдила съм

Речник на българския език

1. самоутвърдила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоутвърдила съм е производна форма на самоутвърдя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоутвърдила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоутвърдила съм е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).