самоутвърдял е

Речник на българския език

1. самоутвърдял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоутвърдял е е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).