били самоутвърдили

Речник на българския език

1. били самоутвърдили — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

били самоутвърдили е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).