самоутвърдило

Речник на българския език

1. самоутвърдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоутвърдило е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоутвърдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоутвърдило е производна форма на самоутвърдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).