бил самоутвърдил

Речник на българския език

1. бил самоутвърдил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самоутвърдил е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).