самоутвърдяла

Речник на българския език

1. самоутвърдяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоутвърдяла е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоутвърдяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоутвърдяла е производна форма на самоутвърдя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).