1. самоутвърдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
самоутвърдил е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. самоутвърдил — мин. деят. св. прич. м. р.
самоутвърдил е производна форма на самоутвърдя (мин. деят. св. прич. м. р.).