беше самоутвърдило

Речник на българския език

1. беше самоутвърдило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше самоутвърдило е производна форма на самоутвърдя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше самоутвърдило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше самоутвърдило е производна форма на самоутвърдя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).