самоутвърдяла е

Речник на българския език

1. самоутвърдяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоутвърдяла е е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).