самоутвърдили са

Речник на българския език

1. самоутвърдили са — мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.

самоутвърдили са е производна форма на самоутвърдя (мин.неопр.вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоутвърдили са — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоутвърдили са е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).