самоутвърдило е

Речник на българския език

1. самоутвърдило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоутвърдило е е производна форма на самоутвърдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоутвърдило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоутвърдило е е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).