самоутвърди

Речник на българския език

1. самоутвърди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самоутвърди е производна форма на самоутвърдя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самоутвърди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самоутвърди е производна форма на самоутвърдя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самоутвърди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самоутвърди е производна форма на самоутвърдя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. самоутвърди — повелително наклонение, ед. ч.

самоутвърди е производна форма на самоутвърдя (повелително наклонение, ед. ч.).