щял съм да съм самоутвърдил

Речник на българския език

1. щял съм да съм самоутвърдил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм самоутвърдил е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).