1. самоутвърдяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
самоутвърдяло е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. самоутвърдяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.
самоутвърдяло е производна форма на самоутвърдя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).