бях самоутвърдил

Речник на българския език

1. бях самоутвърдил — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бях самоутвърдил е производна форма на самоутвърдя (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).