самоутвърдило си

Речник на българския език

1. самоутвърдило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоутвърдило си е производна форма на самоутвърдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоутвърдило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоутвърдило си е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).