самоутвърдяла съм

Речник на българския език

1. самоутвърдяла съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоутвърдяла съм е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).