бил съм самоутвърдил

Речник на българския език

1. бил съм самоутвърдил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самоутвърдил е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).