самоутвърдял си

Речник на българския език

1. самоутвърдял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоутвърдял си е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).