самоутвърдеше

Речник на българския език

1. самоутвърдеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самоутвърдеше е производна форма на самоутвърдя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самоутвърдеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самоутвърдеше е производна форма на самоутвърдя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).