самоутвърдила е

Речник на българския език

1. самоутвърдила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоутвърдила е е производна форма на самоутвърдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоутвърдила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоутвърдила е е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).