самоутвърдил е

Речник на българския език

1. самоутвърдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоутвърдил е е производна форма на самоутвърдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоутвърдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоутвърдил е е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).