самоутвърдял съм

Речник на българския език

1. самоутвърдял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

самоутвърдял съм е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).