самоутвърдял

Речник на българския език

1. самоутвърдял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоутвърдял е производна форма на самоутвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоутвърдял — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоутвърдял е производна форма на самоутвърдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).